Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Начало форум : Интереси : Книги

Автор Съобщение
 Заглавие: Лекции по счетоводство (10 и 11)
МнениеПубликувано на: 11 Ное 2010 20:02 
Offline
Неуморен
Неуморен

Регистриран на: 17 Юли 2010 13:58
Мнения: 135
За промените в активите, в собствения капитал и пасивите, породени от операциите и сделките, тоест от дейността на предприятието се използват основните тоест балансовите счетоводни сметки. Това са активните и пасивните сметки.
Това състояние е всъщност резултат на протеклата дейност. За разходите и приходите свързани с основната, финансовата и извънредната дейност се използват операционните сметки. Операционните сметки, когато имат начални и крайни салда, се оказват смесени – операционна сметка с основна сметка. Оттук е лесно да се прецени, че сметките за разходите се държат като активни.

Разходи за основна дейност
НС

НС (начално салдо) – показва незавършено производство

Каса
НС


НС – налични пари в началото


Сметките за приходите се държат като пасивни

Приходи от продажба на продукция
Отразява се себестойността на реализираната продукция, която трябва да се покрие от прихода Записва се прихода

^ Това е състоянието на сметка, която не може да има НС (съпоставителна операционна сметка)



Стойност на реализираната продукция – показва размера на разходвания в миналото капитал, който е претърпял стойностни превръщания (участвал е в производството) и е стигнал до конкретна форма (продукция).
Хронологическата последователност на операциите и процесите от дейността позволява всяка стопанска операция да получи шифър, идентификатор за дата на възникване и пореден номер на отчетния период по месеци и общо за периода. Този идентификатор се получава чрез журнала за хронологично счетоводно отчитане (ЖХСО). Журналът за хронологично отчитане в исторически аспект е претърпял промени и развитие. При ръчна обработка на информацията в миналото е бил неудобен поради неефективния труд само на едно лице. С оглед разделение на труда и достигане на по-ефективно отчитане, ЖХСО от един се превръща в два журнала. Първият отразява операциите, в които не вземат участие парични средства. А във втория се записват операциите, които засягат парични средства (немска форма на счетоводно отчитане). По-късно вместо два журнала се преминава към създаването на много журнали свързани с активи, пасиви, по които има голямо движение. Например: хронологичен журнал за операции засягащи разплащателната сметка, журнал за доставки, журнал за разплащателна сметка (френска форма). В нея хронологически се записват операциите по видове отчетни обекти, засягащи едновременно и дебитната и кредитната страна на съответните сметки.
На база на многожурналната форма на хронологично отчитане се създава журнално-ордерната форма на бивши Съветски Съюз, която използва шахматния принцип, чрез който се намаляват записванията. Всяка цифра се използва да важи едновременно за дебиторни и кредиторни сметки.
17 – 20 век – в счетоводните теория и практика се отделя значително място за усъвършенстване на текущото хронологично отчитане. Базата е разделение на труда и използване на техника – пишещи машини, изчислителни машини. През 20ти век навлиза електронизацията и по отношението на хронологичното отчитане става обрат. Вместо да се разделя, отново на преден план излиза значимостта на общия хронологичен ред. Всеки програмен продукт като предварително условие и база има текущо хронологично отчитане в неговата цялост, както за базиране на систематизациите, така и за вътрешен контрол на програмния продукт.
Фактически на тази база могат да се търсят много решения не само във връзка с ефективното текущо отчитане, но общо във връзка с намиране на подходяща счетоводна форма и изграждане на ефективен работещ счетоводен модел.
Без да се нарушава хронологичната последователност на текущото хронологично отчитане, именно на база на хронологията, се преминава към систематично отчитане – синтетично и аналитично. Става дума за журнал за систематично отчитане и по-конкретно за главна книга за синтетични сметки (служат за аналитично отчитане на аналитичните сметки към синтетичните). Става дума за спомагателни книги.
Забележка!!! Систематизацията в главната книга и в журнала за аналитично отчитане става също в хронологична последователност.
Връзка на журнала с баланса –> началните и крайни главните сметки имат начални салда равни на съответните балансовите статии, на които те представляват едно продължение с оглед обхващането на показателите за процесите в динамиката. Така се осъществява връзката между създаването на периодично създадения баланс и текущото счетоводно отчитане. Оборотите от сметките при текущото отчитане по същество представляват баланс от данни и показатели в динамика.
Периодичното счетоводно отчитане участват операционни сметки, когато се изгражда салдово оборотния баланс (оборотната ведомост), в нея участват всички сметки – активни, пасивни, операционни сметки независимо дали по сметките има крайни салда или няма. Ако дадена сметка няма нито НС или КС тя участва с оборотите си, целта е салдово оборотния баланс да представи информационното съдържание на текущия счетоводен отчет.
Забележка!!! Може да се говори за взаимна зависимост между показателите при текущото счетоводно отчитане от една страна и от друга за взаимна зависимост с показателите на периодичното.

Периодично счетоводно отчитане
От текущото счетоводно отчитане би могло да се извлича периодично информация за имущественото и финансово състояние и за протеклата до момента дейност. Съставят се:
I. Междинно
1. баланси – ежедневно, месечно, 3месечно
2. междинни отчети (междинни справки) за приходи и разходи – ако е необходимо да се преценява ефективността на дейността.
3. Междинен отчет за печалбата
4. справки и извлечения + доклади за поставени задачи

II. В края на годината се съставя:
1. приключителен баланс – обикновено това е салдово оборотен баланс към 31 декември. Забележка!!! Преди изготвянето на салдово оборотния баланс като окончателен през месец декември, след като се проведе инвентаризиране и се установят резултатите от сравняване на фактическо състояние със счетоводно и съответно се направят необходимите счетоводни записвания се пристъпва към приемане на приключителния баланс. Защо е салдово оборотен, а не салдов? Защото на 31 декември приключва функционирането на системата от сметки. Салдово оборотния баланс е адекватен на всички сметки, участващи в текущото отчитане. Това има значение:
1) за извличане на информацията във връзка с изготвяне на годишния финансов счетоводен отчет, който е публичен
2) има значение за по-лесното откриване през новия счетоводен период на системата от счетоводни сметки. Ако е вероятно да настъпят промени, т.е. да са необходими нови сметки, те се проектират и въвеждат, ако някои отпаднат, те се изключват, но по принцип салдово оборотния баланс е надеждна основа за откриване на счетоводната система наново на 1 януари.
2. годишен баланс – в него информацията се сводира за отделните балансови статии въз основа на счетоводните регламентации – счетоводните стандарти.

3. В отчет за приходи и разходи се търси разликата между реализираните през текущите 12 месеца приходи с разходите довели до тези приходи (реализирани разходи), независимо кога са направени

Търси се неравенството и то е показател за печалба или загуба от текущата година. Акцентът пада върху това: реализираните през текущата година доходи се съпоставя с разходите (независимо кога са направени). В този отчет за приходите и разходите се прилага този принцип за съпоставяне.
Кратък отчет за печалбата
4. създава се отчет за движение (промените на собствения капитал)
5. отчет за паричните потоци – в отчета се има предвид всички приходи, действително получени пари и всички разходи, действително направени в пари, т.е. имот се превръща в парични потоци, вливащи се и изтичащи при осъществяване на дейността на предприятието. Сделките направени на кредит (покупко-продажба на кредит) не са свързани в момента с паричен поток, но те са свързани с реализация на приходи и осъществяване на разходи. Например: показател “приходи от продажби” – общо 1000, при възприет принцип на начисляване включва 800 приход в брой и 200 на кредит. Все по-актуално става в управлението преценките да се базират в парични потоци, защото там няма възможност за манипулации и този отчет има особено значение в общия годишен финансов бюджет. Изготвянето на посочените отчети става въз основа на действащи регламентации (сега национални, после международни)

връзката между периодичното и текущото отчитане е обективна и предполага едно стиковане между показателите на текущото отчитане с тези от периодичното. От счетоводните сметки се извеждат 3 основни показатели:
 начални салда
 обороти
 крайни салда

При периодичното отчитане се започва с начален баланс, който има връзка с началните салда на главните синтетични сметки и техните подразделения. Това означава, че периодично, ежемесечно (до ежедневно) се съставя оборотна ведомост и се прави връзка с извлечение от началните салда. Оборотната ведомост е елемент на периодичното отчитане.
На база на текущото и периодичното отчитане може да се обобщи базисния модел на счетоводната система. Този модел непрекъснато се изменя по съдържание, но по форма връзките и зависимостите, доколкото касаят откриването, функционирането и приключването на счетоводната система, подчинена на базисни принципи, не се променят.
Забележка!!! Крайния приключителен баланс отговаря на последната пълна оборотна ведомост. Какво значи пълна?
a. Съставени са оборотни ведомости на аналитичните сметки към всяка главна сметка. Аналитичните сметки са предварително групирани по подсметки, ако има такива;
b. Изготвя се оборотна ведомост по главните счетоводни сметки. Тогава става комплектоване на оборотната ведомост на главните синтетични сметки с оборотните сметки на аналитичните сметки към съответните главни сметки. Така пълната оборотна ведомост съдържа цялата информация (синтетична и аналитична) за началното състояние, за текущо протеклата дейност и за крайните състояния. Това е по същество приключителният баланс.

Въз основа на приключителния баланс, счетоводната система е приключена и на база на него на 1 януари се създава баланс и се открива наново системата от сметки. Приключителните баланси правят връзка между отчетните периоди. Чрез тях съдържанието от предходния период минава в следващия и това е едно принципно положение свързано със счетоводния модел. Счетоводната система се открива, функционира и приключва на 31 декември. Тя базира откриването й наново и т.н. до края на живота на предприятието.


Особености свързани с използването на операционни сметки при отчитане на процесите
Става дума за подсистемата от операционни сметки в системата от счетоводни сметки. Разходите за дейността на предприятието – строителна, търговска, транспортна и прочие, се отчитат съобразно действащите регламенти и практики:
1. по икономически характер, т.е. разходи според вида на разходваните ресурси . Тук влизат сметките “разходи за материали”, “разходи за външни услуги”, “разходи за амортизация на ДА”, “разходи за заплати”, “разходи за СО” и “други разходи”. В това “други разходи” се отнасят разходи за данъци, такси и други подобни плащания, разходи за провизии.

За нуждите на управлението на финансите е необходима информация за:
 наличните ресурси – материални, парични, трудови
 разходваните ресурси до момента по видове дейности
 необходимите финансови източници на ресурси – с оглед поддържане на необходимите запаси или предотвратяване евентуалното спиране на дейността.

Информацията за разходваните ресурси се съдържа в горепосочения блок от сметки. Информация за наличностите на пари и материални запаси се съдържа в салдата на съответните балансови сметки. В отдел трудови ресурси (HR) има информация за персонала (не думай  ), информация за начислените заплати и това удовлетворява финансиста на предприятието (хаха). За управление на самия производствен процес, на организацията и обслужването трябва да се създаде информация. Използва се втори блок от операционни сметки.
Оперативното ръководство има нужда да знае размера на разходите по видове производство. Става дума за основните производствени разходи, свързани непосредствено с технологическия процес. За целта се използва калкулационна сметка “разходи за основна дейност”. Тя може да е смесена с основна сметка, ако има начално състояние от незавършено производство. Оборотът на тази сметка отразява текущо направените разходи през отчетния период. Това са разходи пренесени от първия блок сметки.
Втората сметка е “разходи за спомагателно производство”. Тя е калкулационна по отношение на производства организирани да подпомагат основната дейност. Обикновено спомагателното производство работи по поръчка и там по-скоро няма незавършено производство.
“Разходи за придобиване на ДМА” – калкулационна сметка за строителство по стопански начин. Може да има незавършено производство като начално салдо. По кредита на тази сметка се отчитат завършени строителни обекти въведени в експлоатация. Евентуално може да остане незавършено производство като крайно салдо за баланса.
“Административни разходи” – по управлението. Също се прави комплекс от разходи. Те не се включват в себестойността на готовата продукция. Счетоводното законодателство регламентира с оглед на предпазливост тези разходи да се покриват от евентуално реализиран доход в случай когато приходите от продажби надвишават себестойността на продадената продукция. Ръководството няма интерес да намалява дохода си, което се отразява върху печалбата и това гарантира внимание върху размера на административните разходи.
Забележка!!! Излиза че административните разходи оказват влияние върху крайния финансов резултат – намаляват го. От това данък върху печалбата също ще бъде намален. Въпреки това държавата регламентира покриване на административните разходи през периода, през който са направени, т.е. дава шанс на предприятието да се предпази от превишаване на размера на този вид разходи. Те са необходими за да работи предприятието но не трябва да надхвърлят оптималния минимум.
“Разходи по продажби” – тя също е операционна събирателна на комплекс от разходи свързани с търговската дейност. По същия начин и същите причини, разходите от тази сметка се покриват от дохода.

Къде има информация за процесите?
Информация за процесите се съдържа в оборотите на сметките.
Реализация – възвръщане в пари на първоначално разходван капитал в пари.
В активни и пасивни основни сметки – цялата информация за дейността на организацията.
Когато разходите се отчитат по предназначение, те се отнасят по сметките за отделните видове дейности, а така също и по сметките за общата организация и управление на предприятието, следователно трябва да се знае кои разходи се отнасят направо по видове производства с оглед калкулиране на тяхната собствена себестойност. По производството се правят разходи, без които технологически не може да се извърши производство на продукция и услуги. Наричат се “основни разходи”. По съдържание тези разходи биват:
 преки – най-често влияещи се от обема на производството и затова са променливи.
 Косвени – те също са основни, но са свързани както следва:
1. една част непосредствено с технологичните процеси, но не се знае какъв дял от тях се отнася за всяко производство, следователно това са променливи общопроизводствени косвени (разпределителни) разходи.
2. друга част от разходите е също непосредствено свързана с технологичната страна на производството, но се отнася до нейната организация и управление. Тези разходи не са пряко свързани с обема на производството, поради което те остават продължително време непроменливи спрямо нарастването или спадането на обема на производството.
Забележка!!! Един разход е постоянен (няма абсолютно постоянни), когато запазва своя размер, независимо от промените в обема на производство. Това е от особено значение, когато ръководителя иска да снижи размера на постоянните разходи. Може да се постъпи по 2 начина:
a. съкращаване на разход
b. увеличаване обема на производството
Забележка!!! За разлика от постоянните разходи, променливите могат да бъдат снижени. Могат да бъдат евентуално заменяни или по-ефективно използвани. Те растат пропорционално с обема на производството
3. трябва да се обобщи – разходите свързани с производството – променливи (преки и косвени) и постоянни (косвени). Променливите и постоянните косвени разходи се наричат общопроизводствени.

Променливи косвени преки
Постоянни косвени
^ общопроизводствени

Трябва да се знае, че себестойността на произведената продукция се калкулира само от основни разходи по 2 начина:
1. при калкулация, в която участват само променливи разходи
a. преки променливи
b. общопроизводствени променливи – те са винаги косвени
2. може да се калкулира, каквато е практиката понастоящем, себестойност само от основни разходи но пълна, т.е. включва:
a. преки променливи разходи
b. общопроизводствени променливи
c. общопроизводствени постоянни разходи

И при двата варианта на калкулация се получава непълна себестойност на произведената продукция и услуги.
В условията на пазарна икономика действа един принцип на предпазливост. Именно по тази причина е прието произведената продукция да се отчита по непълна себестойност, само от основни разходи, т.е. от разходи без които тя не може да се произведе. Всички разходи свързани с организацията и управлението и обслужването на цялото предприятие, т.е. разходите свързани с продажбите и административните разходи, не се включват съответно в себестойността на произведената продукция. Ако ги включим, а това става когато се определят цените за продажба на продукцията, тогава се калкулира пълна търговска себестойност.
Разходите по продажбите и административното управление се третират като консумират през текущата година капитал. Това означава, че те трябва да окажат влияние върху финансовия резултат – да го намалят.
Забележка!!! Себестойността (непълна себестойност на продукцията) представлява разходван капитал, който се възвръща при продажбата на продукцията от приходите. С други думи, непълната себестойност на произведената продукция представлява разходван в миналото капитал, който се възпроизвежда (трансформира се в полезността на произведената продукция). Затова от прихода получен при продажбата направо се възстановява себестойността.
Готовата продукция, пуснато от производство, попада в стадия на реализация, т.е. в обръщение. Тя чака реализацията си. Готовата продукция ,разходите по предназначение и тези по икономически елементи носят информация за работилия в предприятието капитал, т.е. за всички стойностни капиталови превръщания и създавания през съответния период. В края достигнали до наличната продукция на склад налични разходи по продажбите, налични административни разходи. Евентуално всички тези капиталови участия може да са свързани и с отклоняване на разходи от пътя за тяхното реализиране. Става дума за разходите по придобиване на ДА. Това е дебитния оборот на съответната сметка, показващ размера на текущо направени разходи по икономически елементи, превърнати или в незавършено строителство или в завършени ДМА. Този дебитен оборот в края на отчетния период трябва да се знае, че не е довел до приход. Принципът на съпоставянето изисква получените тазгодишните приходи да се съпоставят с онези разходи, които са довели до този приход.
Забележка!!! Дебитния оборот на сметката “разходи за придобиване на ДМА” при строителство по стопански начин не е съпоставим с приходите. Може да се обобщи същото обяснение, както при строителство по стопански начин. Трябва да се даде и в случаите, когато от направените през текущата година разходи по икономически елементи, част е отклонена за ликвидация на ДМА, за снабдяване със стоки, материали и др.
Забележка!!! Разходите по продажбите и административните разходи при условие, че не са включени в себестойността на произведената продукция, стоят до края на годината в съответните събирателни (ако производството е едно) или събирателно разпределителни (ако има много производства и освен продукция има и продажба на стоки) сметки. В края на годината тези разходи трябва да се отнесат в сметка “приходи от продажби”:
a. за да се калкулира пълната търговска себестойност на продадената продукция
b. за да се покрият – възстановят от дохода, който обуславя крайния финансов резултат.

Държавата дава право на предприятието да покрие тези разходи от брутния си доход, т.е. да намали печалбата, а оттам да намалеят и данъчните постъпления в бюджета. Именно това е предпазливостта регламентирана в условието на пазарна икономика. Когато ръководителят знае, че разходите по организация, управление и администрация – управителите ще намалят печалбата му през текущата година. Това е стимул за икономии на допълнителни разходи, свързани с организирането, управлението и обслужването. Принципът на предпазливост е в интерес не само на отделното предприятие, но и в интерес на управлението на макроикономическо ниво (по-малко данък печалба в бюджета, но очакване на повече печеливши предприятия)

“Разходи по продажбите “и “административни разходи” – допълнителни разходи. Крият опасност ако са много големи да доведат до загуба.

Организиране отчитането на продажбите (т.е. на капиталовото възвръщане)
Забележка!!! Капиталовото възвръщане води до поддържане първоначалния размер на капитала и това е основен принцип в управление на предприятието. То трябва да може да поддържа първоначалния размер на своя капитал и трябва да може да се разплаща навреме и в срок. , затова е важно информацията за продадената продукция.
Може да се наблюдава обема на продажбите като получен приход от продажбата на продукция и услуги, на стоки и евентуално на материали (ако има излишни) и на ДМА и др.
Прихода от продажби води до вливане на парични потоци, което означава насочване на вниманието към принципа на начисляването. Принципът на начисляването изисква признаване на приходи, както и на разходи ако сделката е надеждно документирана и няма вероятност да не се осъществи. В този смисъл при продажба на продукция и стоки е важен показателя не само общо за получен приход, но и за продажбите в брой и на кредит. Всички рискове свързани с продажбите на кредит от неизправни клиенти във времето са обект на внимание. Това означава, че при организиране на счетоводно отчитане трябва да се има предвид следното:
1. могат да се създадат отделни главни синтетични сметки за продажбите на продукция, услуги и стоки и поотделно за продажбите на други видове активи.
2. необходимо е да се осигури информация за продажбите на кредит и продажбите в брой, което може да стане или чрез изграждане на подсметки или по оперативен път.
3. необходимо е да се създадат аналитични сметки за продажбите по видове обекти. Тези аналитични сметки, ако на ръководството е необходима информация в други аспекти, се групират към съответни подсметки, например продажби на вътрешния пазар и продажби на външния пазар.
Забележка!!! Ако се познава добре връзката и зависимостта между съдържанието на синтетичните и аналитичните сметки организирането на счетоводното отчитане на продажбите може да стане по начин адекватен на информационните потребности на управителя на всяко предприятие. Достатъчно е управленците да определят каква информация им е необходима.
Когато извършваме продажба на продукция би трябвало от сметката на продукцията продаденото количество по непълна себестойност да се превърне в дебит.
От нетния приход след приспадане непълната себестойност на продадената продукция и отчетната стойност.


Back to top
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Начало форум : Интереси : Книги


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
За контакт: contact@bgm8.com    Skype:www.bgm8.bg   ©2008-2010 BGM8.BG Всички права запазени Запознанства