Не познавам критическо изследване за Блага Димитрова,в което да отсъ-
ства сравнение на нейното творчество с творчеството на Елисавета Багряна.Ня-
кои търсят общото и различно в ,,женската поезия''.Други критици изследват
връзката между двете големи български поетеси и оттам-сходствата втяхната ли-
рика.Те дълги години са много близки приятелки.Осжен това Блага Димитро-
ва е и автор на две книги за жижота и творчеството на Багряна.А интересът на
творец към твореца никога не е случаен.Трети търсят различията.Техните изс-
ледвания са най-интересни и задълбочени.
За нас е достатъчно да сравним познатото ни вече стихотворение ,,Пото-
мка''на Багряна с великолепната лирическа изпожед ,,Жена''на Блага Димитр-
ова.
Между Дома и Пътя Багряна безусложно е избрала Пътя.Нейният непоко-
рен и волен езически дух не търпи каменните стени на затвореното пространст-
во.Тя можеда напусне дома си,съпруга си,даже сина си-в името на свободата
да избира своята любов,в името на това ,,Да бъде себе си''.И го прави наистина.
Блага Димитрова е другия полюс.За нея Домът е център на женската Все-
лена.Тя се чувства истински ,,себе си'',когато има възможност да изживее живо-
та си изцяло за другите.И тя,,Пътува'',но не внеобята на просторите, а в невиди-
мите духожни пространства.Ето какво изповядва лирическата героиня на Блага
Димитрова:
От безброините пътища земни
най-пизкования да избереш-
безразсъдния път на сърцето-
и докрай да го извървиш.

Когато си обречен да обичашсамо веднъж,този избор наистина е ризкован.
,,Безрасъдния път на сърцето'' е метафора на любовно чувство.А любовта
най-често не слуша разума,тя е ,,божествена лудост''.Когато стане дума за нея,обик-
новено в поезията нахлуват блянове,мечтания и съновидения.Вместо това Блага
Димитрова ни поднася тревoжен размисъл за мисията на обичащата жена в сложния
и противоречив свят.Трънлив е пътят под босите нозе на влюбения човек.Затова в
началото на творбата като изтръгната от живота поука звучи възклицанието:,,Как тре-
вожно е да си жена''.
По-нататък тази първа част от стихотворението е изграденаот антитези.От
една страна,е смисълът на тожа,,да си жена'',а от друга-реалностите от деиствително-
стта.Тревогата е породена от съзнанието,че когато всекидневието е,,сив кръговрад''
,е трудно до невъзможност да бъдеш ,,красота и усмивка''.Или да изправиш своята
,,вярност-срещуизменчивия вятър''.Вятърът е най-точната метафора на множеството
измени.
Не по-малко трудно е ,когато те споходи ,,божествена лудост'' и избереш
,,безрасъдния път на сърцето''.Другото име на любовта според поетесата е всеодаиност,
която примирява крайностите, защото е стремеж към пълна и окончателна хармония.А
това означава:,,Твоя единствена радост да бъде/радост да даваш...''Жената има сетива
за големия смисъл на малките неща в живота.Тя знае колко важно е да бъде ,,в нощта
светло прозорче, което чака''.В тази творба жената не е обект на любовно чувство, а
въплъщениена самото обичащо начало.Поради това тя може да прости,,и непростимото''.
В първата частна творбата лирическата героиня е обичаща жена.Във втората част
тя вече е жената-начало на нов живот.Неината любов превръща мига в капка вечност.
Това е правото на жената да се докосва до частицата безсмъртие, отредена за всички ни.
Оттук идва и съзнанието за това, че:,,Отговорност е да си жена''.
Такова е началото на втората част на стихотворението.
Между любовта и маичинсвото няма пространства, те естествено преливат едно
в друго.Може да се каже дори, че те са единно и неделимо цяло.Нещо повече-майчинсвото
унищожава любовта.
Прочетем ли внимателно стиховете, непременно ще забележим как тайнството на
живота се разкрива в жестовете на на любовното чувство: ,,дългата мълчалива целувка'' се
продължава ,,в един детски вик''.Това е ,,краткият миг'',та и в другия жест-,,прострени ръце
за прегръдка''.Те стават ,,люлка за нов живот''.
Жената е обречена да ражда красота-телесна и духовна.Стихотжорението ,,Жена'' е
апология наморалната красота.Обикащата жена е орисана да вземе доброто, светлото от себе си
и да го предава на родения от нея живот, за да пребъде във времето.
Въпреки графичната разделност преходът между втората и третата част на творбата
е неусетен, защото финалът на едната и началото на дръгата част са все поетически израз на
всеотдайната маичина любов:

Нощем над него безсънна да тръпнеш
светла като звездоокия свод.
Всяка детска усмивка-със бръчка
да заплатиш и в косите със скреж.

Сълза по сълза на новото стръкче
своята хубост да предадеш.
Нищо за себе си да не оставиш

Вместо в отделен стих,който в този своеобразен лирически триптих напомня
заглавие, смисловата поанта на третата част е в средата на текста: ,,Саможертвата е да си жена''.
Звучи като обобщаващ извод, защото съдбата на жената е осмислена като непрекъснато себераздаване.
Лирическата героиня е възприела като неизбежна участ тревогата, отговорността и саможертвата.
Вече може да заяви: ,,Горда съм, че съм родена жена''.Блага Димотрова е своеобразно пътуване
към идеала за жена.Сякаш съзнанието и търси единствено верния път към Божественото опромощение
за първи грях.Но нали идеалите са непостижими.