Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Начало форум : Интереси : Книги

Автор Съобщение
 Заглавие: Блага Димитрова - "Жена"
МнениеПубликувано на: 11 Ное 2010 20:35 
Offline
Неуморен
Неуморен

Регистриран на: 17 Юли 2010 13:58
Мнения: 135
Не познавам критическо изследване за Блага Димитрова,в което да отсъ-
ства сравнение на нейното творчество с творчеството на Елисавета Багряна.Ня-
кои търсят общото и различно в ,,женската поезия''.Други критици изследват
връзката между двете големи български поетеси и оттам-сходствата втяхната ли-
рика.Те дълги години са много близки приятелки.Осжен това Блага Димитро-
ва е и автор на две книги за жижота и творчеството на Багряна.А интересът на
творец към твореца никога не е случаен.Трети търсят различията.Техните изс-
ледвания са най-интересни и задълбочени.
За нас е достатъчно да сравним познатото ни вече стихотворение ,,Пото-
мка''на Багряна с великолепната лирическа изпожед ,,Жена''на Блага Димитр-
ова.
Между Дома и Пътя Багряна безусложно е избрала Пътя.Нейният непоко-
рен и волен езически дух не търпи каменните стени на затвореното пространст-
во.Тя можеда напусне дома си,съпруга си,даже сина си-в името на свободата
да избира своята любов,в името на това ,,Да бъде себе си''.И го прави наистина.
Блага Димитрова е другия полюс.За нея Домът е център на женската Все-
лена.Тя се чувства истински ,,себе си'',когато има възможност да изживее живо-
та си изцяло за другите.И тя,,Пътува'',но не внеобята на просторите, а в невиди-
мите духожни пространства.Ето какво изповядва лирическата героиня на Блага
Димитрова:
От безброините пътища земни
най-пизкования да избереш-
безразсъдния път на сърцето-
и докрай да го извървиш.

Когато си обречен да обичашсамо веднъж,този избор наистина е ризкован.
,,Безрасъдния път на сърцето'' е метафора на любовно чувство.А любовта
най-често не слуша разума,тя е ,,божествена лудост''.Когато стане дума за нея,обик-
новено в поезията нахлуват блянове,мечтания и съновидения.Вместо това Блага
Димитрова ни поднася тревoжен размисъл за мисията на обичащата жена в сложния
и противоречив свят.Трънлив е пътят под босите нозе на влюбения човек.Затова в
началото на творбата като изтръгната от живота поука звучи възклицанието:,,Как тре-
вожно е да си жена''.
По-нататък тази първа част от стихотворението е изграденаот антитези.От
една страна,е смисълът на тожа,,да си жена'',а от друга-реалностите от деиствително-
стта.Тревогата е породена от съзнанието,че когато всекидневието е,,сив кръговрад''
,е трудно до невъзможност да бъдеш ,,красота и усмивка''.Или да изправиш своята
,,вярност-срещуизменчивия вятър''.Вятърът е най-точната метафора на множеството
измени.
Не по-малко трудно е ,когато те споходи ,,божествена лудост'' и избереш
,,безрасъдния път на сърцето''.Другото име на любовта според поетесата е всеодаиност,
която примирява крайностите, защото е стремеж към пълна и окончателна хармония.А
това означава:,,Твоя единствена радост да бъде/радост да даваш...''Жената има сетива
за големия смисъл на малките неща в живота.Тя знае колко важно е да бъде ,,в нощта
светло прозорче, което чака''.В тази творба жената не е обект на любовно чувство, а
въплъщениена самото обичащо начало.Поради това тя може да прости,,и непростимото''.
В първата частна творбата лирическата героиня е обичаща жена.Във втората част
тя вече е жената-начало на нов живот.Неината любов превръща мига в капка вечност.
Това е правото на жената да се докосва до частицата безсмъртие, отредена за всички ни.
Оттук идва и съзнанието за това, че:,,Отговорност е да си жена''.
Такова е началото на втората част на стихотворението.
Между любовта и маичинсвото няма пространства, те естествено преливат едно
в друго.Може да се каже дори, че те са единно и неделимо цяло.Нещо повече-майчинсвото
унищожава любовта.
Прочетем ли внимателно стиховете, непременно ще забележим как тайнството на
живота се разкрива в жестовете на на любовното чувство: ,,дългата мълчалива целувка'' се
продължава ,,в един детски вик''.Това е ,,краткият миг'',та и в другия жест-,,прострени ръце
за прегръдка''.Те стават ,,люлка за нов живот''.
Жената е обречена да ражда красота-телесна и духовна.Стихотжорението ,,Жена'' е
апология наморалната красота.Обикащата жена е орисана да вземе доброто, светлото от себе си
и да го предава на родения от нея живот, за да пребъде във времето.
Въпреки графичната разделност преходът между втората и третата част на творбата
е неусетен, защото финалът на едната и началото на дръгата част са все поетически израз на
всеотдайната маичина любов:

Нощем над него безсънна да тръпнеш
светла като звездоокия свод.
Всяка детска усмивка-със бръчка
да заплатиш и в косите със скреж.

Сълза по сълза на новото стръкче
своята хубост да предадеш.
Нищо за себе си да не оставиш

Вместо в отделен стих,който в този своеобразен лирически триптих напомня
заглавие, смисловата поанта на третата част е в средата на текста: ,,Саможертвата е да си жена''.
Звучи като обобщаващ извод, защото съдбата на жената е осмислена като непрекъснато себераздаване.
Лирическата героиня е възприела като неизбежна участ тревогата, отговорността и саможертвата.
Вече може да заяви: ,,Горда съм, че съм родена жена''.Блага Димотрова е своеобразно пътуване
към идеала за жена.Сякаш съзнанието и търси единствено верния път към Божественото опромощение
за първи грях.Но нали идеалите са непостижими.


Back to top
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Начало форум : Интереси : Книги


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
За контакт: contact@bgm8.com    Skype:www.bgm8.bg   ©2008-2010 BGM8.BG Всички права запазени Запознанства