Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Начало форум : Интереси : Книги

Автор Съобщение
 Заглавие: Изкуството на Ренесанса
МнениеПубликувано на: 12 Ное 2010 19:41 
Offline
Бъбривко
Бъбривко

Регистриран на: 27 Юли 2009 13:24
Мнения: 99
Преломна епоха в общественото и културното развитие на европейските страни от 14 до 17 в., през която те излизат от средновековието, като формират характерните черти на съвременната европейска цивилизация. Терминът Ренесанс е възприет за означаване на засиления интерес към античността. Ренесансът се изразява в дълбоки промени и обновителни процеси, които започват най-рано в Италия (13 в.). В основата им са зараждането на капиталистическите отношения в стопанския живот, появата на буржоазията и на наемните работници, на светската интелигенция. Освободена от теологията и схоластиката, науката се развива, като се опира на рационализма, наблюдението, опита, точните изчисления. В естествените науки са осъществени революционни постижения от Леонардо да Винчи, Н. Коперник, Г. Галилей, Парацелз и други бележити учени. Епохално значение имат началото на книгопечатането, усвояването на нови природни източници на енергия, откриването на Америка и на морските пътища към Индия, изобретяването и усъвършенстването на огнестрелното оръжие, на машини и др. Европа става водеща сила в икономическото, политическото и културното развитие на света. Ярки и внушителни са промените в духовната култура, литературата и изкуствата. Най-важни черти на ренесансовата култура са светският и характер и хуманизмът. Мислителите и творците през Ренесанса изоставят присъщите на средновековието теоцентрични възгледи, изучават и славят човека като реално земно същество, свободната личност с нейните чувства, стремежи и творчески изяви. Наченки на Ренесанс в литературата се появяват най-рано в Италия (Данте), по-късно Ренесанс се оформя в творчеството на Ф. Петрарка, Дж. Бокачо, Л. Ариосто, Т. Тасо. Западноевропейските литератури се развиват под влияние на италианския Ренесанс и на научните открития и достигат забележителни върхове в творчеството на Лопе де Вега, М. де Сервантес, У. Шекспир, Ф. Рабле, поетите от "Плеядата". Дълбок прелом е извършен през Ренесанса и в театъра, музиката и други области на духовната дейност на човека.
Терминът Ренесанс се свързва с италианската архитектура и изобразително изкуство от 1420 до средата на 16 в. Ако водещата национална художествена школа по отношение на готиката безспорно е Франция, то „класическата" страна на изкуството и културата на Ренесанса без съмнение е Италия. Там най-рано, най-отчетливо и най-последователно изкуството преминава всички онези фази, които съставляват същината на този период –
Проторенесанс означава наченките на Ренесанса (Средна Италия, втората половина на 13 в.) - Джото.
Ранен Ренесанс (Флоренция, Тоскана, началото на 15 в.) - Ф. Брунелески, Л. Алберти, Донатело, Мазачо и др.
Висок или Зрял Ренесанс , разцвет на Ренесанса (Флоренция, Рим, Венеция - края на 15-началото на 16 в.) - Д. Браманте, Леонардо да Винчи, Микеланджело Буонароти, Рафаело.
Късен Ренесанс (последните две трети на XVIв.). - Дж. Сансовино, А. Паладио, Джорджоне, Тициан, П. Веронезе.
Творческият процес се свързва с индивидуално-личностното начало (за разлика от средновековието). Създават се композиции, изпълнени в духа на хуманизма, реалистични портрети, пейзажи. Преобладава светското строителство - обществени сгради, дворци, градски къщи. Характерни са ордерното разчленяване на стенните плоскости, аркадите, колонадите, сводовете, куполите; логическа съразмерност, хармоничност и ясна тектоника, основани на законите на перспективата, пропорциите. Развива се градоустройството. Създават се мащабни архитектурни ансамбли, подчинени на цялостен художествен замисъл. Меценати в изкуството на Ренесанса в Италия са Медичите и папите от Юлий II до Лъв Х. В други страни Ренесансът се проявява след заимстване на италианските ренесансови принципи и свързването им с местни (готически) традиции. Френскиият Ренесанс (художниците от ранната школа на Фонтенбло), фламандските живописци, нидерландският Ренесанс, немският Ренесанс (А. Дюрер), английският Ренесанс, испанският Ренесанс (стил "платереско" с богат скулптурен декор) и други не съвпадат по време и притежават национални особености.
През Ренесанса изобразителните изкуства се обръщат отново към „вечните идеали за красота и съвършенство", които според представите на тогавашните художници "са кодифицирани в античното изкуство”. Започват да се ценят естествеността и убедителността в противовес на схематизма и отвлечената символика на Средновековието. Изкуството вече не се схваща като занаят, а като дейност и призвание, равностойно с науката и философията. Скулптурата и живописта постепенно се еманципират и отделят от архитектурата, като по този начин се открива пътят за превръщането им в кавалетни изкуства. Те се нареждат вече в семейството на т. нар. „свободни изкуства" наред с граматиката, диалектиката, реториката, аритметиката, геометрията, музиката и астрономията.
Тук са основните опори на новото изкуство –природата (достоверност и правдивост на изображението с помощта на научната перспектива, чието откриване се приписва на архитекта Брунелески); анатомичното щудиране на тялото и търсенето на определени пропорционални съразмерности в него като ключ към красотата. Жаждата за познания се съчетава с теорията на хуманизама, с откриването на света и човека, с индивидуализма. След дълги векове на анонимно изкуство идва времето нас големите художници. Проторенесансът като предвестник на промените е типично италианско явление, което не се среща в други страни. Оформят се няколко водещи художествени шкили:
СИЕНСКА ШКОЛА - Италианска живописна школа с център гр. Сиена; възниква през 13-14 в. под влиянието на византийската иконопис и миниатюра. Творбите на художниците от Сиенската школа (Дучо ди Буонинсеня, С. Мартини, Липо Меми) са изпълнени с лиризъм в изискани цветови съчетания и декоративна орнаменталност. В много от тях (братя А. и П. Лоренцети) се отразяват реалистичните тенденции на проторенесанса.
ФЛОРЕНТИНСКА ШКОЛА - Италианска художествена школа от епохата на Ренесанса. Началото и е поставено през 13 в. от Джото. Процъфтява през 15 в. с център Флоренция. Видни представители са архитектите Ф. Брунелески, Л. Алберти, А. дел Верокио, скулпторите Донатело, братя Робия, живописците Мазачо, Фра Анджелико, Гирландайо, С. Ботичели. Връх в развитието и бележат през 16 в. в творчеството си Леонардо да Винчи и Микеланджело Буонароти. Флорентинската школа въплъщава най-пълно идеалите на Ренесанса, утвърждаването на прекрасното, тясната връзка между наука и изкуство. През 16 в. става център на маниеризма. През 17 в. запада.
ВЕНЕЦИАНСКА ШКОЛА - Италианска живописна школа с център Венеция. Формира се през 15-16 в. на основата на постиженията на Ренесанса, с византийски, готически и източни влияния. Разцвет и зрелост бележи с платната и фреските на семейство Белини, В. Карпачо, Дж. Джорджоне, Тициан, П. Веронезе, Якопо Палма, Тинторето, в които тържествуват жизнерадостното светоусещане, атмосферата на поетичност, ярък, блестящ, празничен колорит. През 18 в. традициите на Венецианската школа се възраждат в панорамните градски пейзажи на Дж. Б. Тиеполо, А. Каналето, Б. Белото, Ф. Гуарди.

Във време, когато в останалите части на Европа все още господства готическият стил, в Италия се появяват скулптори като Николо Пизано, живописци като Джото и Кавалини, в чиито творби се долавя обемността, тримерността, по-голямата непринуденост и естественост на позите и движенията, пресъздаването на реалните предмети в реалното пространство (Проторенесанс).
ДЖОТО (Анджелото ди Бондоне) (1266-1337) - Италиански художник и архитект; представител на проторенесанса. Полага основите на реализма в италианската живопис. Разчупва средновековните канони, като внася в религиозните сцени и в евангелските сюжети земно начало - фрески в Капела дел Арена в Падуа, църквата "Санта Кроче" във Флоренция. Проектира камбанарията на Флорентинската катедрала.
След вълна от възвръщане към готическите тенденции (XIV в. - Симоне Мартини, Амброджо Лоренцети) в Италия, отначало във Флоренция, а по-късно и в други градове, към началото на XV в. се появяват първите признаци на новото изкуство (ранен Ренесанс).
Това са в архитектурата БРУНЕЛЕСКИ (Филипо Брунелески) (1377-1446), един от създателите на ренесансовата архитектура. Използва древноримски архитектурни форми и похвати, формулира законите на линеарната перспектива. Строи във Флоренция купола на църквата "Санта Мария дел Фиоре" (първата му значителна творба), приюта "Оспедале дели иноченти", капела "Паци", църквата "Санто Спирито",
АЛБЕРТИ - Леон Батиста Албети(1404-72) като архитект и теоретик - Десет книги за архитектурата" и „Три Книги за живописта", "За статуята", "За творчеството" . В теоретичните трактати анализира изкуството на Ренесанса. Използва художествени похвати от архитектурното антично наследство - "Палацо Ручелаи" във Флоренция, църквата "Сант Андреа" в Мантуа.
ДОНАТЕЛО в склуптурата (Донато ди Николо Бето Барди) (1386-1466), представител на Флорентинската школа. На основата на античните класически форми развива в ренесансовата скулптура свободностоящата фигура, голото тяло, скулптурната група и конната статуя. Произведения: (портрети, релефи, Конната статуя на Гатамелата в Падуа – първият истински паметник изкуството на Новото време), "Давид", "Свети Георги", "Гробницата на Йоан ХXIII" във флорентинския баптистерий, "Гатамелата" в Падуа и др.
МАЗАЧО в живописта (истинско име: Томазо ди Джовани ди Симоне Касаи) (1401-28), представител на Флорентинската школа. Един от създателите на реализма и перспективата в периода на ранния Ренесанс. Пластичност, триизмерност на формата, монументалност - фрески в капелата "Бранкачи" (църквата "Санта Мария дел Кармине" във Флоренция) и др.
Църковното строителство съчетава елементи на средновековното наследство, но решително се ориентира към творческо използване на античните архитектурни принципи и декоративни мотиви. Освен църкви се строят нови светски здания на градските управи (палацо Векио във Флоренция), които с пълно право могат да претендират за истински шедьоври
на строителното изкуство.
За новото самосъзнание на художника говори и фактът, че през XV в. се появяват първите подписи на творби.
Религиозната тематика като цяло все още преобладава, но се променя съдържанието и обрзността. Наред с това все по-голям и съществен дял
започва да придобива светското изкуство.
Сред първите жанрове е портретът, в които промените на самосъзнанието се проявяват най-ярко. Наред с портрета друга форма на кавалетна картина са олтарните композиции. Живописта е водещо изкуство. Все по-малка става ролята на църквата като единствен инвеститор на изкуството в миналото, намалява и ролята на колектива (цеха, братството). Все повече тези меценатски функции започва да поема богатият гражданин, патрицият, князът.
Композицията трябва да пресъздава някаква „история" (Алберти), да представя
хармоничните взаимоотношения между персонажите. Единството на фигури и среда в живописното пространство се достига посредством систематичното и научно прилагане на правата перспектива (линейна и въздушната). На мястото на предишните символични връзки се установяват сюжетните и вътрешно-композиционни връзки на персонажите. Олтарната картина, която е преходна форма между средновековната живопис и живописта на новото време, е изградена на базата на пирамидалната композиционна схема - компромис между вертикално-йерархичната и хоризонтално-повествователната композиция. По различен начин и в съответствие с индивидуалните особености тези черти се долавят в творчеството на най-големите майстори на времето - Пиеро дела франческа, Паоло Учело, Сандро Ботичели, Джовани Белини.
Сандро БОТИЧЕЛИ (Алесандро ди Мариано Филипепи) (1445-1510)
Италиански живописец и гравьор от ранния Ренесанс. Представител на Флорентинската школа. Рисува библейски, митологични и алегорични сцени ("Поклонението на влъхвите", "Пролет", "Раждането на Венера") с нежен мек колорит и изящна плавна линия. През 90-те г. на 15 в. произведенията му се изпълват с драматизъм. Рисунки към "Божествена комедия" на Данте, дълбоко психологични портрети - "Джулиано Медичи", "Симонета Веспучи" и др.
Зрелият Ренесанс ознаменува блясъка на всички видове изкуства в тяхната пълнота и максимума на съдържателните и формалните им възможности - църковна и светска архитектура, монументална и кавалетна скулптура, фреска, кавалетна живопис, рисунка. Флоренция, Рим и Венеция последователно се превръщат в основните центрове на ренесансното изкуство, където творят такива белики и универсални художници като Браманте, Леонардо, Микеланджело, Рафаел, Джорджоне, Тициан, Веронезе и др.
ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ - Италиански живописец, скулптор, архитект, инженер, учен. Представител на Флорентинската школа от епохата на зрелия Ренесанс. Създава хармоничен образ, синтезира идеалите на хуманизма. Като ученик на Верокио участва в създаването на композицията "Кръщение Христово". Живописните му творби са изпълнени с изящно чувство за цвят, тънък усет за духовно съвършенство в загатнатите усмивки, пози, жестове, въздушност (сфумато) - "Мадоната в пещерата", "Мадона Бенуа", "Мона Лиза" ("Джокондата") и др. Автор на фреската "Тайната вечеря" в трапезарията на манастира "Санта Мария де ле Грацие" - една от най-известните в европейското изкуство. Леонардо да Винчи се стреми към задълбочено проучване на заобикалящия го свят - прави много скици на животни, цветя, анатомични рисунки. Изобретява редица физични прибори и механични приспособления. Инженерни и военнотехнически открития (идея за летателни апарати, фортификационни съоръжения и др.). По-късно по записките и чертежите са съставени книгите "Трактат за живописта", "За полета на птиците", "За анатомията (на човека и коня)". Леонардо да Винчи е творец с многообразие от интереси, силна воля, мисъл и характер, духовно присъствие и влияние в историческото развитие на човечеството.
МИКЕЛАНДЖЕЛО БУОНАРОТИ с пълно име: Микеланджело ди Лудовико ди Леонардо ди Буонароти Симони (1475-1564)
Италиански скулптор, живописец, архитект и поет. Представител на Флорентинската школа през зрелия Ренесанс. Творчеството му съчетава героичния патос и идеал на епохата за физическа и духовна мощ с трагизъм, характерен за периода на късния Ренесанс. Скулптури - "Давид", "Мойсей", "Въставащият роб", "Умиращият роб", фигури "Нощ", "Ден", "Зора" и "Здрач" в гробницата на Медичите, портрети на Лоренцо и Джулиано ди Медичи, "Пиета". Изписва Сикстинската капела; с особено силно въздействие се отличава олтарната композиция "Страшният съд". Архитектурните творби на Микеланджело се отличават с динамизъм, пластичност и богат детайл - гробницата на Медичите в църквата "Сан Лоренцо", фасадата на църквата и библиотеката към нея ("Лауренциана"), Флоренция, ренесансовият ансамбъл площад "Капитолий" в Рим, значителното му участие в строителството на църквата "Сан Пиетро" във Ватикан и др.
РАФАЕЛО (Рафаело Санти) (1483-1520)
Италиански живописец и архитект. С класическа яснота и възвисена одухотвореност въплъщава жизнеутвърждаващите идеали на Ренесанса. В образа на Мадоната обобщава майчината любов - "Сикстинската Мадона", "Мадона де ла Седиа" и др. Постига хармония на физическите и духовните сили, съвършенство в съчетанието на цветове и пропорции, единство на фигури и величествени архитектурни фонове в стенописите на папските зали във Ватиканския дворец (1509-17). Изящни портрети ("Лъв Х с двама кардинали", Автопортрет и др.). Главен архитект на църквата "Сан Пиетро" в Рим (1514, прави базиликален вариант на плана на Д. Браманте). Архитектурни творби, характерни за зрелия Ренесанс (дворци в Рим и Флоренция, римската вила "Мадама").
БРАМАНТЕ (Bramante) Донато (1444-1514)
Италиански архитект. Представител на зрелия Ренесанс. Творбите му са повлияни от архитектурата на Древен Рим - църквата "Санта Мария пресо Сан Сатиро" в Милано, ротондата "Темпието" в манастира "Сан Пиетро", Монторио, Рим. Като архитект на папа Юлий II изработва плана на църквата "Сан Пиетро" и 2 двора във Ватикан.
Завършващият етап на Италианския Ренесанс се нарича „Късен Ренесанс" и се свързва с определени Кризисни тенденции, които са дали на тази фаза наименованието „Маниеризъм" (ок. 1560 -1580 г.). В известен смисъл маниеризмът бележи прехода от Ренесанса към барока. В подражание на най-значимите художници и творби на Зрелия Ренесанс, и по-специално на късното творчество на Микеланджело, но с желанието да бъдат надминати в творчеството на художници като Джулио Романо, Пармиджанино и Бенвенуто Челини, се появяват засилващи се ефекти на дисонансни контрасти, на удължени пропорции, проникнати от вкус към необичайното, от сложните движения и пресилени ракурси, алегорични изображения, белязани с повече динамика и изкуствена изящност.
Най- значимите му прояви са в творчеството на Джорджоне, Тициан, Веронезе.
ДЖОРДЖОНЕ - Джорджо Барбарели да Кастелфранко (1478-1510)
Италиански живописец от Венецианската школа. Наред с композициите с религиозна тематика Джордоне създава и картини със светски сюжети, в които изобразява като център пейзажа ("Буря") и рисува голо женско тяло сред природата ("Спящата Венера"), разкривайки пълната хармония между човека и заобикалящата го среда. Живописта му е изящна, изпълнена с въздушност и светлина.
ТИЦИАН , Тициано Вечелио (около 1488/90-1575)
Италиански художник от епохата на късния Ренесанс, представител на Венецианската школа. Ученик на Джовани Белини. Въплъщава идеала на ренесансовия човек за красота и жизнерадост - "Флора", "Даная", "Венера Урбинска". Картини на антични и религиозни теми, изпълнени с трагизъм - "Каещата се Мария Магдалина", "Свети Себастиян". Портрети - "Пиетро Аретино", "Карл V". Свободен маниер на живописта, богата фактура. Широк диапазон от топли златисти цветове и нюанси.
ВЕРОНЕЗЕ (Паоло Калиар ВЕРОНЕЗЕ) - (1528-88)
Италиански живописец от Ренесанса, представител на Венецианската школа. Блестящ колорист. Монументални стенописи и декоративни пана в Двореца на дожите. Отразява разкоша на Венецианската република в многофигурни композиции - "Сватбата в Кана", "Пир в дома на Леви".
II. Северна Европа
И в страните от Северна Европа, по-специално в Нидерландия, живописта също е водещо изкуство и в нея най-рано покълват новите тенденции. За разлика обаче от Италия, тук преходът от Средновековието към Новото време се извършва по-плавно и постепенно. Вниманието и интересът към света, към подробностите и красотата на материята в различните и прояви и съответно желанието всичко това да се пресъздаде на платното вървят ръка за ръка с преодоляването на предишните ограничения, налагани от религиозното разбиране за ролята на изкуството. Налага се друго схващане – пантеизмът, проповядващ „разливането” на божественото начало по целия видим свят. Следователно и най-дребният и незначителен на пръв поглед детайл също има частица „божествена енергия" и оттук - право също толкова внимателно да бъде изобразяван в картината, както самият Бог. Така по чисто емпиричен път, за разлика от по-научния и теоретичен подход на италианците, в Северна Европа се заражда живописният илюзионизъм. Въздухът и светлината, както и реалното цветово богатство на натурата, властно заемат своето място в картината чрез новата техника на маслената живопис, изнамерена вероятно от нидерландския художник Ян ван Ейк.
Две са основните области, в които се развива новата живопис на Север - религиозната олтарна картина и портретът. Докато в Англия, Франция, Германия през XV в. все още изкуството е във владението на готиката, в Нидерландия се появява цяла плеада велики живописци, които осъществяват в творчеството си тези тенденции - Ван Ейк, Рогир бан дер Вайден, Мемлинг, Хуго ван дер Хус, Йеронимус Бош.
През XVIв. до голяма степен може да се твърди, че Ренесансът се превръща вече в общоевропейско явление.Англия и Германия се откъсват от римо-католическото влияние. В Германия работят такива майстори като Дюрер,
Рименшнайдер, Грюневалд, Холбайн. Особеното тук е, че във връзка с откриването на книгопечатането се развива гравюрата (XV - XVI в.) - първата форма на тиражирана графика в европейското изкуство (гравюра на метал и на дърво). В Германия, а по-късно и в останалите страни, Реформацията предизвиква известна криза в изкуството -протестантите смятат, че картините и статуите в църквите плащат данък на папското идолопоклонство. Ето защо в тези области се развиват предимно книжната илюстрация, графиката и портретът. Постепенно цяла Западна и една част от Средна Европа се включват в орбитата на новото изкуство – Франция, Англия, Нидерландия (където се появява грандиозната фикура на Питър Брьогел), Чехия и др., постепенно са запленени от новите стилови тенденции.
ДЮРЕР - Албрехт Дюрер (1471-1528). Германски живописец и гравьор. Полага основите на реализма в Германия. Утвърждава новото разбиране за личността и социалното положение на художника - серия от автопортрети. Създава над 900 рисунки, стреми се към научно опознаване на природата и човека. Теоретичен труд - "Четири книги за човешката пропорция". Създава гравюри върху дърво и мед, в които съчетава реализма с експресивността на късната готика - серия "Апокалипсис", "Страданията Христови", "Рицарят, дяволът и смъртта", "Меланхолия", "Адам и Ева".
ВАН ЕЙК са братя нидерландски живописци. Полагат основите на ренесансовото изкуство в Нидерландия; пресъздават красотата на материалния свят. Хуберт ван Ейк (около 1370-1426). Ян ван Ейк (около 1390-1441) разработва техниката на живописта с маслени бои; рисува първия в европейската живопис семеен портрет "Семейство Арнолфини"; много миниатюри. Най-значителна съвместна творба - "Гентският олтар" - полиптих, завършен през 1432.
ЙЕРОНИМУС БОШ или БОСХ (Босх ван Акен) (около 1450-1516)
Нидерландски живописец. Източниците на творчеството му се коренят във фолклора и средновековните алегории и фантастика. Безпощаден анализ на човешките пороци и критика на съвременната действителност. Героите му населяват своеобразен символичен свят, където сатирата преминава в сарказъм и гротеска - "Корабът на глупците", "Операция на ума", "Изкушението на свети Антоний", триптихите "Кола сено", "Градината на наслажденията" и "Поклонението на влъхвите".
ХОЛБАЙН, Ханс Холбайн Младши (около 1497/8-1543)
Германски живописец и график, виден представител на Ренесанса. Характерни портрети на Е. Ротердамски, Парацелз. Придворен художник на Хенри VIII от 1536. Рисува кралица Джейн Сиймор, Кристина Датска, Хенри VIII, Т. Мор. Илюстрации към "Възхвала на глупостта" от Е. Ротердамски, серия рисунки "Образът на смъртта", живописни композиции, гравюри към "Апокалипсиса", илюстрации и др.
БРЬОГЕЛ , Питер Бройгел Старши, Селянина (около 1528-69)
Нидерландски живописец и гравьор. Създава дълбоко демократично изкуство, което се опира на нидерландските национални традиции и фолклор - "Борбата между карнавала и поста", "Фламандски пословици". В творчеството му се преплитат хумор и фантастична гротеска, лиричност и епичност. Природата и човекът са в органична връзка - "Селски танц", "Зима", "Селска сватба" и др. Осъжда човешкото безумие, жестокост, алчност и глупост - "Триумф на смъртта", "Слепци". Брьогел е баща на известните нидерландски художници Питер Брьогел Младши (1564-1638) и Ян Брьогел.


Back to top
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Начало форум : Интереси : Книги


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: Google [Bot] и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
За контакт: contact@bgm8.com    Skype:www.bgm8.bg   ©2008-2010 BGM8.BG Всички права запазени Запознанства